Пристигна
Пристигна и чакането дълго свърши
тази наша есен прилича ми на пролет.
Защото ти пристигна и огъня запали
завих се сетне в теб и преброих до пет.
И очите си затворих, та в сънят да повярвам,
и в приказния танц на нощта потъна аз.
Като лъчите на изгрева е твоето оставане,
щом пристигна ти, приютих се в твоя джаз.
И така студът покриваш ти с енергия топлина
и мракът обливаш го със лъчи светлина,
и самотата заменяш я за вечна изгаряща любов,
и сърцето ми запали и изпепели в този зов.
И във въздуха с ръце рисуваш я ти отново
и с теб любими от нищо, от нищо не се боя.
И всеки миг отдавам ти се огнено и изцяло
и секунда не мога повече без теб да вървя.
И забравям аз за всичките си минали сълзи,
щом пристигнеш и като с гума ги заличиш.
И празнотата запълваш с присъствие лъчи,
и заслепяваш ме като слънце щом се приближиш.
Заслепяваш ме така, та да мога прогледна.
И да мога в теб да видя извора на любовта,
и правиш така че да те обичам повече,
всеки път повече, пристигаш и те обичам повече
отколкото вече те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
