Присъда
Темида нека да отсъди,
за всяка тежка дума, нежно.
В сърцето нека да събуди,
от всяко старо зло, метежно -
тиха обич...
Обидите да вземе леко,
жестокост с милост да дари,
съмненията зли далеко
да отпрати, ако... дори
замълчим...
На раните със лек да върне,
сълзи с усмивка да плати,
когато удрят - да прегърне,
„любовна чума” да пламти
навред...
Да рухнат черните кроежи,
на болка - смърт да отредим,
да паднат лошите брътвежи,
а ний със теб да полетим
щастливо...
И нека слънцето да блесне
и пак, мъждукащи, звездите
подемат нова, жива песен,
да сбъднат даже и мечтите -
смели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
