4.06.2012 г., 9:32 ч.

Присъда 

  Поезия
750 0 6
ПРИСЪДА
...И ето ме с камъка, с който сме свързани двамата –
пъплим полека нагоре по стръмния скат...
Ако не помните кой съм, каква ми е драмата –
Зевс бе осъдил на мъки Сизиф.
А Сизиф ми е брат.
Всъщност всеки е малко Сизиф и за нещо – наказан,
жребий на всеки е къс непокорен гранит,
с който е длъжен нагоре по хълма да лази –
право към слънцето, спряло в самия зенит.
Тежък е камъкът, който търкаляме в дните –
всеки към своя си връх и по своя си склон. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??