ZAPP (Запрян Колев)
141 2346
3.11.2011 г., 6:31 ч.

Присъда 

  Поезия » Любовна
579 0 18

 

 

 

 

             Присъда

 

 

 

Понякога   е   тъй    непоносимо,

а   път    отправен    не    остана,

мълчанието,  знам,  е   непростимо,

но  думите... са  очаквана   измама.

 

Тогава    духат   тъжни   ветрове,

поели  в   най-самотните   посоки,

умират   и   се   раждат     часове...

и  бродим   в  спомени     жестоки.

 

Боли   до   дихание     последно,

каквото имах...   тебе  ще  отдам,

и  нека   в   сърцето   непотребно

да   угасне   убийственият   плам.

 

Не бях  безчувствен! Изгорях

на любовта в  невидимата  клада.

Не съжалявам!   Не ме е страх...

и  е  твърде  късно  за    пощада.

 

© Запрян Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??