Присъда
Присъда
Понякога е тъй непоносимо,
а път отправен не остана,
мълчанието, знам, е непростимо,
но думите... са очаквана измама.
Тогава духат тъжни ветрове,
поели в най-самотните посоки,
умират и се раждат часове...
и бродим в спомени жестоки.
Боли до дихание последно,
каквото имах... тебе ще отдам,
и нека в сърцето непотребно
да угасне убийственият плам.
Не бях безчувствен! Изгорях
на любовта в невидимата клада.
Не съжалявам! Не ме е страх...
и е твърде късно за пощада.
© Запрян Колев All rights reserved.
