1.09.2018 г., 8:26

Присъда

1.1K 2 5

 

 

Ако ме срещнеш в нечии очи,

писма за мене не оставяй,

върви си, времето вземи,

а миналото, то потъва във забрава!

 

Пожела си ледено сърце, 

сега то до живот ще те преследва,

ще срещаш скрито лицемерие,

а любовта едва ще се процежда!

 

По стъпките си стари ще се връщаш,

да търсиш овехтяло щастие, 

дори и спомени отминали да съживяваш,

присъдата не значи разкаяние!

 

Ако си имал нещо във ръцете си,

и то било е вярно чак до гроб,

а душата си продал си на неверници,

нелепо днес е да говориш за любов?

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...