Sep 1, 2018, 8:26 AM

Присъда

  Poetry » Love
1.1K 2 5

 

 

Ако ме срещнеш в нечии очи,

писма за мене не оставяй,

върви си, времето вземи,

а миналото, то потъва във забрава!

 

Пожела си ледено сърце, 

сега то до живот ще те преследва,

ще срещаш скрито лицемерие,

а любовта едва ще се процежда!

 

По стъпките си стари ще се връщаш,

да търсиш овехтяло щастие, 

дори и спомени отминали да съживяваш,

присъдата не значи разкаяние!

 

Ако си имал нещо във ръцете си,

и то било е вярно чак до гроб,

а душата си продал си на неверници,

нелепо днес е да говориш за любов?

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...