27.09.2018 г., 23:55 ч.

Присъда 

  Поезия » Любовна
615 2 7

През спуканите вени на сърцето
Кръвта се люшка като люта лава
В зениците виновни на момчето
Се крият само прах и стара слава

На вехтия перон на празна гара
Ни влак ни вест ни полъх
вече и не чакам мойта мъка стара
Нали да бъда силен е на мода

Нали като куршуми в мен забиваш
Виновностите свои в моето тяло
На хиляди парчета ме разбиваш
Тогава как със теб да бъдем цяло

Нощта разляла своя черен плач
Тишината ще убия с моят крясък
Осъден аз а ти със брадвата,палач
Замахване и край на моят блясък

Когато някой ден си тръгнеш ти
И скриеш се в твойте оправдания
Ще те изпратят две изсъхнали очи
Сираците на твоите обещания.....

© П.Т Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??