Присъда
През спуканите вени на сърцето
Кръвта се люшка като люта лава
В зениците виновни на момчето
Се крият само прах и стара слава
На вехтия перон на празна гара
Ни влак ни вест ни полъх
вече и не чакам мойта мъка стара
Нали да бъда силен е на мода
Нали като куршуми в мен забиваш
Виновностите свои в моето тяло
На хиляди парчета ме разбиваш
Тогава как със теб да бъдем цяло
Нощта разляла своя черен плач
Тишината ще убия с моят крясък
Осъден аз а ти със брадвата,палач
Замахване и край на моят блясък
Когато някой ден си тръгнеш ти
И скриеш се в твойте оправдания
Ще те изпратят две изсъхнали очи
Сираците на твоите обещания.....
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
