През спуканите вени на сърцето
Кръвта се люшка като люта лава
В зениците виновни на момчето
Се крият само прах и стара слава
На вехтия перон на празна гара
Ни влак ни вест ни полъх
вече и не чакам мойта мъка стара
Нали да бъда силен е на мода
Нали като куршуми в мен забиваш
Виновностите свои в моето тяло
На хиляди парчета ме разбиваш
Тогава как със теб да бъдем цяло ...