На Младен Мисана
Въздържам се от клетвена любов.
Намирам в нея словото си пусто.
Не е ли тя екстравагантно лустро?
Затвор не е ли за обречен зов?
Въздигнати на бляскав ешафод,
там думите премръзнали изтляват!
Секирата на истината плава
във воплите клетвена любов...
© Стойчо Станев Всички права запазени