Присъствие
Ти знаеш ли,че те обичам...
почти откакто се родих!
Аз първата си глътка въздух
единствено заради теб отпих.
Откривах образа ти в прашни книжки
и в куклите, с които си играх -
ти съществуваше във всичко,
дори веднъж в цветята те видях.
Измислих си приятел с твойто име,
макар и той безименен да бе...
Но аз докосвах тайното присъствие
със детското си нежно сърчице.
Дори в съня ми гост единствен беше
и учеше ме как да съм добра...
Аз всеки ден по мъничко пораствах,
но винаги със тебе под ръка.
Спомням си, за първи път се влюбих,
когато бях едва на към тринайсет,
да - погледът му беше по-различен,
но ти си бил в сърцето му, признай си!
И първите сълзи несподелени
ти с твойта бяла кърпичка изтри,
невидим, беше винаги до мене,
но по-истински от всички видими.
Когато имах нужда от приятел,
ти винаги протягаше ръка,
и нищо, че не чух какво ми казваш -
усещах го със всички сетива.
Сега, почти прехвърлих младостта си,
а още те откривам в всеки цвят...
Ела, седни невидимо на масата -
сервирала съм нещо за обяд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
