27.07.2017 г., 11:23 ч.

Притаено 

  Поезия » Философска
1886 17 26

Не заспах...

Като смърт ще е дълга нощта.

Черни шалове мята над земята студена.

Отвисоко се хили кръгла жълта луна,

като прилив прииждат

тъжни мисли стаени.

 

Да заспя... и в прегръдка

ще притихна, добра:

с мойте родни поля и лета златокоси;

с нежни сънища-спомени

в този призрачен свят

бродят мама и тате,

пее детството босо.

 

Тази кръгла луна,

мойте мисли нерадостни

ми изяждат съня!

До зори не заспивам.

И кълват ми зрънцата отминало щастие

като гарвани черни

в пожъната нива...

 

 

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??