Притаено

27.07.2017 г., 11:23 ч.

Поезия » Философска

2242 17 26

Не заспах...
Като смърт ще е дълга нощта.
Черни шалове мята над земята студена.
Отвисоко се хили кръгла жълта луна,
като прилив прииждат
тъжни мисли стаени.
Да заспя... и в прегръдка
ще притихна, добра:
с мойте родни поля и лета златокоси;
с нежни сънища-спомени
в този призрачен свят
бродят мама и тате, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Притаено

Искате да прочетете повече?

Предложения