Не заспах...
Като смърт ще е дълга нощта.
Черни шалове мята над земята студена.
Отвисоко се хили кръгла жълта луна,
като прилив прииждат
тъжни мисли стаени.
Да заспя... и в прегръдка
ще притихна, добра:
с мойте родни поля и лета златокоси;
с нежни сънища-спомени
в този призрачен свят
бродят мама и тате, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up