Притаено
Не заспах...
Като смърт ще е дълга нощта.
Черни шалове мята над земята студена.
Отвисоко се хили кръгла жълта луна,
като прилив прииждат
тъжни мисли стаени.
Да заспя... и в прегръдка
ще притихна, добра:
с мойте родни поля и лета златокоси;
с нежни сънища-спомени
в този призрачен свят
бродят мама и тате,
пее детството босо.
Тази кръгла луна,
мойте мисли нерадостни
ми изяждат съня!
До зори не заспивам.
И кълват ми зрънцата отминало щастие
като гарвани черни
в пожъната нива...
© Кети Рашева All rights reserved.
