Притаено

Jul 27, 2017, 11:23 AM

Poetry » Phylosophy

2234 17 26

Не заспах...
Като смърт ще е дълга нощта.
Черни шалове мята над земята студена.
Отвисоко се хили кръгла жълта луна,
като прилив прииждат
тъжни мисли стаени.
Да заспя... и в прегръдка
ще притихна, добра:
с мойте родни поля и лета златокоси;
с нежни сънища-спомени
в този призрачен свят
бродят мама и тате, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Притаено

Want to read more?

Random works