Най-доброто от теб
зад гърба ти умира
във зловещата сянка
на отровен татул.
А когато смъртта
те настигне, разбираш
колко злобен си бил
в своя его-пашкул.
Но е късно. И ти,
непокаял се даже,
тръгваш, люшнат от страх,
звън камбанен не чул.
Най-доброто след теб
светъл стрък ще покаже,
победило смъртта
на човека-татул.
© Мария Панайотова Всички права запазени