Най-доброто от теб
зад гърба ти умира
във зловещата сянка
на отровен татул.
А когато смъртта
те настигне, разбираш
колко злобен си бил
в своя его-пашкул.
Но е късно. И ти,
непокаял се даже,
тръгваш, люшнат от страх,
звън камбанен не чул.
Най-доброто след теб
светъл стрък ще покаже,
победило смъртта
на човека-татул.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
