19.05.2014 г., 18:51  

Притча за б(л)удния брат

1.5K 2 14

 

Притча за б(л)удния брат

     (По Лука 15:11 - 32)
 

Един богат и знатен момък

(бил б(л)уден и напет ерген),

със брат си поделил имота

и в странство тръгнал пременен.

 

Отдал се на разгул за кратко

и неусетно своя дял

за вино и жени развратни

до грош последен пропилял.

 

Дочуло се, че там гладува,

но срам го е да е слуга

и страда много, с други думи

е гладен, гол и поруган.

 

А брат му всеки ден се трудел

от ранно утро чак до мрак,
изхранвал челяд многолюдна,

не пиел, кротък бил, добряк.

 

Веднъж, прибирайки се вкъщи,

дочул дайре, зурни пищят...
Веселие?! – тъй неприсъщо
за тъжния му стар баща.

Слугите питал: "Що за празник
се чества, що за веселба?!”
–  Днес блудният ти брат прибра се!
Работиш ти. Пък той... Съдба...


И днес така: юнак с мотика
на къра цял ден – прикован,
ахмах в хамак на сянка спинка.
Не óрис, избор е това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Преди да се завърне блудният брат разсипва своят дял от наследството си, както и времето, в което не е бил полезен на себе си и семейството си.
  • И извода какъв е тука?
    Да си заспал не бива.
    Веднъж късметът чука
    и много бързо си отива.

    Много б(л)уден брат.

    п.п. Състоянията на инсомния са пожелателни само в такива случаи.
  • Съдбата е лотария - кой каквото билетче си изтегли...
    За едни е родна майка, а за други мащеха зла,
    но не трябва да забравяме, че никога не се знае,
    когато губим какво печелим и обратното...
    ПОЗДРАВИ!
  • "Живот - такъв, какъвто сам си го направиш!"
    Поздрави, Краси!
  • Провокативен финал, Краси! Нямам нищо против хамаците, но ме заболя за другия брат!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...