Притча за дърветата
(Поетичен размисъл от Библията, вдъхновен
от Книгата Съдии, 9 глава, 8-15 стих)
Събрали се дърветата веднъж.
Поискали си цар - да ги владее.
Най-славен да е той - нашир и длъж,
а името му - всеки да възпее.
Ела, Смокиньо! Ти ни цар бъди!
Че друга като теб в гората няма.
Плодът ти нека в скръб ни подслади.
Достойна си сред нас. И най-голяма.
Не ще оставя сочния си плод! -
отвърнала Смокинята тогава.
За мене да слугувам е Живот,
а всяка земна власт ме отвращава.
Ела, Маслино! Ти се възцари!
Къде да търсим като тебе друга?
От Святото ти Миро лъч гори!
Ценена си - от Севера до Юга!
Не ще царувам с моите зърна! -
Маслината им рекла с благост Свята.
Един е Бог, даряващ Светлина!
Без Него няма Смисъл на земята!
Ела, Лознице слънчева, над нас!
И вино нека в чашите се лее!
Царица ни бъди, с безмерна власт,
че с твоя трон лесът ще се гордее!
Не бих държала гроздове в пръстта! -
Лозницата им казала с омая.
Не всяко вино ражда суета,
но страстите сами си търсят края.
Повяхнали дърветата в кошмар.
Над тях не искал никой да царува.
Къде да си намерят господар,
а той до тлен цената да си струва...
Намерили го... Трън! Бодлив до смърт!
В рояци от разбунени комари.
Отрови смучел в дупката на кърт
и дращел и бодял, когото свари.
Ела, о, страшний! Ти бъди ни цар!
Намушкай ни с бодлите си зловещо!
Крещи у нас гласът на всяка твар!
Царувай, Тръне! Молим те горещо!
У свят лукав бъди ни земен дял,
догде пръстта ни в пръстното изгние!
Че този е последният ни хал -
да бъдеш ти у нас, и в тебе ние...
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
