danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
6.11.2011 г., 13:00 ч.

Притча за скитащата жена 

  Поезия » Любовна
844 0 14

Не мога да съм тъмнина. Боли ме

от липсата на блясъка в очите.

Обичам синевата с твойто име

и тя ме следва в нощите и дните.

 

Искрите в здрача мислите ми палят,

от конски тропот кипва ми кръвта.

Във вените ми лудо вино пари

най-синята, най-лудата мечта.

 

Защото аз съм твоя. Не затваряй

очите ми. Те търсят свобода.

Ще ти разкажа притча много стара

за обичта на скитаща жена,

 

живяла преди хиляди години.

Сърцето й пленило дързък мъж.

Наливала му обич с руйно вино,

копнеела го с всяка капка дъжд.

 

Била му вярна до мига, когато

от страстната й обич полудял...

Решил, че притежава и жената,

и нейната тъй дивна красота.

 

Но тя била отгледана от вятър,

звезди горели в нейните очи.

И в нощ безлунна отлетяла, сякаш

била е дъжд...

                         След нея все вали.

 

Затуй и аз не мога да съм земна.

Жадувай ме, когато завали!

И като тежко вино ме отпивай,

решиш ли, че от обич те боли.

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??