6.09.2013 г., 10:00  

Притежания

626 0 8


Притежания

*на фотографията "пейзажче" на вале5

 

Изгуби се. Потъна в делничната тишина
онази радост, с аромат на шляеща се утрин.
Поделяме си, според нуждата от слънце,
Любовта, с която Времето мълчи и чака
да се втурне в неизречените думи Есента.

Чадърите ще се разтворят над делата ни.
Дъждът ще се изсипва, както винаги,
в комините на пясъчните замъци
за да попие в разливите на водата,

но днес все още имам си река,
и облаци, и синева,
а те отново са си, вярвам, само мои.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...