6.09.2013 г., 10:00  

Притежания

624 0 8


Притежания

*на фотографията "пейзажче" на вале5

 

Изгуби се. Потъна в делничната тишина
онази радост, с аромат на шляеща се утрин.
Поделяме си, според нуждата от слънце,
Любовта, с която Времето мълчи и чака
да се втурне в неизречените думи Есента.

Чадърите ще се разтворят над делата ни.
Дъждът ще се изсипва, както винаги,
в комините на пясъчните замъци
за да попие в разливите на водата,

но днес все още имам си река,
и облаци, и синева,
а те отново са си, вярвам, само мои.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...