Sep 6, 2013, 10:00 AM  

Притежания

  Poetry » Other
627 0 8


Притежания

*на фотографията "пейзажче" на вале5

 

Изгуби се. Потъна в делничната тишина
онази радост, с аромат на шляеща се утрин.
Поделяме си, според нуждата от слънце,
Любовта, с която Времето мълчи и чака
да се втурне в неизречените думи Есента.

Чадърите ще се разтворят над делата ни.
Дъждът ще се изсипва, както винаги,
в комините на пясъчните замъци
за да попие в разливите на водата,

но днес все още имам си река,
и облаци, и синева,
а те отново са си, вярвам, само мои.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...