Гат' са срещнаф тая сутрин
в огледалото видяф,
че приличам на запуснат
от към пламъци дилаф.
Мой ли тъй да съ допусна,
кат' недоклатен менует.
Нъл' са боря за изкувство
- даже оня мий поет.
Явно мноу прикалявам,
с дясна, с лява ли ръка,
края да си забавлявам...
Ши тряа май да спя в нощта!
© Николай Драгиев Всички права запазени