Гат' са срещнаф тая сутрин
в огледалото видяф,
че приличам на запуснат
от към пламъци дилаф.
Мой ли тъй да съ допусна,
кат' недоклатен менует.
Нъл' са боря за изкувство
- даже оня мий поет.
Явно мноу прикалявам,
с дясна, с лява ли ръка,
края да си забавлявам...
Ши тряа май да спя в нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Драгиев Всички права запазени
Същият като айсито е
Айде до 17.30 че е бавен и трябва да го подкарвам
С едно кафяво яке съм го наметнал против настинкиaskme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
