Притихнал град
Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове
и няма го забързаният ритъм
на утрото. Какви ли грехове
изкупваме с мъртвилото, се питам.
Ни смях, ни вик – злокобна тишина,
от клоните, се спуска на паважа.
Въртят се пожълтелите листа
в самотен танц – носител на миражи.
А хоризонтът крие се в мъгла
като лице на румена девица...
Над цялата тревожна тишина
разнася се безгрижен глас на птица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
