Притихнал град
Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове
и няма го забързаният ритъм
на утрото. Какви ли грехове
изкупваме с мъртвилото, се питам.
Ни смях, ни вик – злокобна тишина,
от клоните, се спуска на паважа.
Въртят се пожълтелите листа
в самотен танц – носител на миражи.
А хоризонтът крие се в мъгла
като лице на румена девица...
Над цялата тревожна тишина
разнася се безгрижен глас на птица.
© Вики All rights reserved.
