Притихнала луна (поетичен диалог с poetry-as-song)
ПРИТИХНАЛА ЛУНА
поетичен диалог
Пламена Владимирова
poetry-as-song
СТЕФАН
Тихо е - връхлитат ме видения.
Рисувам образ на жена.
Копнежна е - безплътно отражение
на сладка нежна топлина.
ПЛАМЕНА
И светло е - изгряват вдъхновения,
горящите звезди шептят в нас.
Луната се изпълва с откровение,
за две души пламтящи в страст.
СТЕФАН
Дълбоки спомени създавам
и очите си топя в тъга.
Разплитам чувствени вълнения
и пея за красивата съдба.
Рисувам в цветове и блянове.
В картината е моята Душа.
Не съм частица вече - цял съм
и гледа ни притихнала Луна.
ПЛАМЕНА
Мечтанията - нежни въждeления,
копнежен блян... любовен смях.
Политат пеперудени трептения,
сърца, туптящи в безспирен бяг.
СТЕФАН
А черно-бялото отстъпва,
прииждат сънища в цвят.
Към мене тихо тя пристъпва,
избрала е мечтания си Свят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
