Притихнало
Танцуват небесата под крилата им,
а синьото припява в тон мажорен,
отиват си, отиват ни...
Ех, птиците,
да можех с тях да литна, да съм спомен.
На някого да липсвам, както лятото
им липсва и го гонят... кръговратно,
догонват го... Да, лятото, догонват го,
на края на света дори и помнят,
че заедно е повече от вечност,
че вятърът утихва при зората,
а лятото го има, има още,
когато е притихнало в душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Троева Всички права запазени
