plami_lazyr (Пламена Троева)
4 49

20 oct 2018, 18:30

Притихнало

Poesía

918 3 3

Танцуват небесата под крилата им,

а синьото припява в тон мажорен,

отиват си, отиват ни...

Ех, птиците,

да можех с тях да литна, да съм спомен.

На някого да липсвам, както лятото

им липсва и го гонят... кръговратно,

догонват го... Да, лятото, догонват го,

на края на света дори и помнят,

че заедно е повече от вечност,

че вятърът утихва при зората,

а лятото го има, има още,

когато е притихнало в душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zelenaradost (Милена Френкева)

Красота!

2024-02-08T22:38:34+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Бургас...разбира се - град на поети...
Повторенията подсилват внушението, прецизно и с чувство и с ритъм, хареса ми.

2018-10-20T22:05:37+03:00
silvina84 (Силвия Йорданова)

Хареса ми. Спомних си нещо любимо от Христо Фотев:
"Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше."

2018-10-20T18:32:56+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0