plami_lazyr (Пламена Троева)
4 49

20 oct 2018, 18:30

Притихнало

Poesía

909 3 3

Танцуват небесата под крилата им,

а синьото припява в тон мажорен,

отиват си, отиват ни...

Ех, птиците,

да можех с тях да литна, да съм спомен.

На някого да липсвам, както лятото

им липсва и го гонят... кръговратно,

догонват го... Да, лятото, догонват го,

на края на света дори и помнят,

че заедно е повече от вечност,

че вятърът утихва при зората,

а лятото го има, има още,

когато е притихнало в душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zelenaradost (Милена Френкева)

Красота!

2024-02-08T22:38:34+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Бургас...разбира се - град на поети...
Повторенията подсилват внушението, прецизно и с чувство и с ритъм, хареса ми.

2018-10-20T22:05:37+03:00
silvina84 (Силвия Йорданова)

Хареса ми. Спомних си нещо любимо от Христо Фотев:
"Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше."

2018-10-20T18:32:56+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0