plami_lazyr (Пламена Троева)
4 49

Oct 20, 2018, 6:30 PM

Притихнало

Poetry

908 3 3

Танцуват небесата под крилата им,

а синьото припява в тон мажорен,

отиват си, отиват ни...

Ех, птиците,

да можех с тях да литна, да съм спомен.

На някого да липсвам, както лятото

им липсва и го гонят... кръговратно,

догонват го... Да, лятото, догонват го,

на края на света дори и помнят,

че заедно е повече от вечност,

че вятърът утихва при зората,

а лятото го има, има още,

когато е притихнало в душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenaradost (Милена Френкева)

Красота!

2024-02-08T22:38:34+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Бургас...разбира се - град на поети...
Повторенията подсилват внушението, прецизно и с чувство и с ритъм, хареса ми.

2018-10-20T22:05:37+03:00
silvina84 (Силвия Йорданова)

Хареса ми. Спомних си нещо любимо от Христо Фотев:
"Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше."

2018-10-20T18:32:56+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0