plami_lazyr (Пламена Троева)
49 217
20 окт. 2018 г., 18:30

Притихнало 

  Поэзия
546 3 3

Танцуват небесата под крилата им,

а синьото припява в тон мажорен,

отиват си, отиват ни...

Ех, птиците,

да можех с тях да литна, да съм спомен.

На някого да липсвам, както лятото

им липсва и го гонят... кръговратно,

догонват го... Да, лятото, догонват го,

на края на света дори и помнят,

че заедно е повече от вечност,

че вятърът утихва при зората,

а лятото го има, има още,

когато е притихнало в душата.

© Пламена Троева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красота!
  • Бургас...разбира се - град на поети...
    Повторенията подсилват внушението, прецизно и с чувство и с ритъм, хареса ми.
  • Хареса ми. Спомних си нещо любимо от Христо Фотев:
    "Наистина ли си отива лятото?
    Наистина ли? Лятото ме гледаше.
    С очите си отново ме целуваше."
Предложения
: ??:??