16.09.2008 г., 9:10

Привет, Живот

780 0 15
Аз тръгвам...
Ти оставаш...
Вечна дилема...
Улица към Дома...
Път като Път...
На големи Разстояния...
Гост като Гост...
Чезнещ, непонятен...
Привет, Живот!
Приказно долитал
с парченца неизменни,
слънчево греяни
по лица набраздени,
по склонове напукани,
по корени невидими
гибелно претурвани...
Привет, Живот!
Порив на Душата -
в допир до камината горяща,
в зимна нощ самотна,
в сбирана трошица по трошица,
вяра с вяра светла,
в песен неродена необикновена,
в лъч примамен, вълшебно понесен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Живот!!! А останалото ми зазвуча като заклинание за добра магия! Прегръдки (пак)!!!*
  • "Улица към Дома...
    Път като Път...
    На големи Разстояния..."

    И животът е път -като улица.
    За един е без изход.За друг
    е добре асфалтирана, чиста...
    А за трети покрита с боклук...
  • понасяш...и ти вълшебно..., Мариола,
    долавям леко отлепване, в очакване: Ели
  • Много ми хареса!!!ПРИВЕТ!
  • Чудесно е!
    Мариола, поздравявам те, хареса ми много!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...