Sep 16, 2008, 9:10 AM

Привет, Живот

783 0 15
Аз тръгвам...
Ти оставаш...
Вечна дилема...
Улица към Дома...
Път като Път...
На големи Разстояния...
Гост като Гост...
Чезнещ, непонятен...
Привет, Живот!
Приказно долитал
с парченца неизменни,
слънчево греяни
по лица набраздени,
по склонове напукани,
по корени невидими
гибелно претурвани...
Привет, Живот!
Порив на Душата -
в допир до камината горяща,
в зимна нощ самотна,
в сбирана трошица по трошица,
вяра с вяра светла,
в песен неродена необикновена,
в лъч примамен, вълшебно понесен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет, Живот!!! А останалото ми зазвуча като заклинание за добра магия! Прегръдки (пак)!!!*
  • "Улица към Дома...
    Път като Път...
    На големи Разстояния..."

    И животът е път -като улица.
    За един е без изход.За друг
    е добре асфалтирана, чиста...
    А за трети покрита с боклук...
  • понасяш...и ти вълшебно..., Мариола,
    долавям леко отлепване, в очакване: Ели
  • Много ми хареса!!!ПРИВЕТ!
  • Чудесно е!
    Мариола, поздравявам те, хареса ми много!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...