Привиквам
Понякога привиквам да те няма,
не те и търся в спомен уморен,
заривам въглените си в дълбока яма,
не искам да изгарям в този ден.
Понякога привиквам да не страдам,
надсмивам се над силната тъга,
в ръцете на надеждата полягам,
и нежно се отдавам на нощта.
Понякога привиквам да ме няма,
с душата си – при теб, със тяло – тук,
живея ту в комедия, ту в драма...
Обичам те... без ред, без час, без звук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
