Понякога привиквам да те няма,
не те и търся в спомен уморен,
заривам въглените си в дълбока яма,
не искам да изгарям в този ден.
Понякога привиквам да не страдам,
надсмивам се над силната тъга,
в ръцете на надеждата полягам,
и нежно се отдавам на нощта.
Понякога привиквам да ме няма,
с душата си – при теб, със тяло – тук,
живея ту в комедия, ту в драма...
Обичам те... без ред, без час, без звук...
© Неземна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
