Привлечен
Привлечен
Усмивка бляскава сънувам,
усмивка мила аз бленувам,
за усмивка истинска будувам,
всяка нощ, когато с теб флиртувам.
Мина време, стана друго
и лицето ти, престорено на грубо,
в мен прониза истинска тъга,
не, това не беше ти на сутринта.
Искаше ми се да те събудя,
да ти кажа всичко през нощта,
чувства, мисли, ах, каква заблуда,
колко още можеше да издържа!
Ден след ден утихна ти,
но в сърцето ми, уви,
страстна буря забушува,
пак трепери... иска да флиртува.
Всеки път едно и също,
няма ли да има край!?
И когато те прегръщам, мисля:
"За последно ще е май!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Любенов Всички права запазени
