20.01.2007 г., 0:20

ПРИЯТЕЛ

806 0 2
Всеки път когато ний се срещнем
аз те чувствам тъй добър и мил,
устните  ти меки и желани
са за мен затворена врата
пълни с тайни,
казващи добри слова.

Ти си моя мил приятел,
ведър,мъдър справедлив,
знаеш всичките ми тайни,
моита радост и тъга.

Срещите ни са спонтанни,
чисти,бистри кат сълза,
скътай някъде на скришно място
наште спомени красиви и
мигове щастливи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....