Приятел???
Чудя се какво ли си мислиш...
сутрин, когато отвориш очи,
сгушена още в завивките топли.
Сутрин, щом се отпуснеш под душа
в плен на нежните струи вода.
Сутрин, когато разбъркваш кафето
и вдъхваш блажен аромат.
Чудя се какво ли си мислиш...
всеки ден, тръгвайки на някъде,
готова да посрещнеш света.
Всеки ден, щом се усмихнеш
и усмихнеш човека до теб.
Всеки ден, обичайки него
от дъното на свойта душа.
Чудя се какво ли си мислеше...
в онези дни, в които си плакала
малки звезди, вместо сълзѝ.
В онези дни, на тъгуване,
оставащи далече зад теб.
В онзи ден, на старата тайна,
която ти сподели.
Чудя се какво ли си мислела...
днеят, когато се срещнахме,
и който отдавна забравихме.
Денят, прекаран под жаркото слънце,
гледайки света от високо.
Денят, когато ти се досети,
че ще скапя всичко с „обичам те”.
Чудя се още какво ли си мислиш,
всеки път щом срещнем очи,
и страх ме е, защото май се досещам,
аз съм приятел с три въпросителни.
© Мартин Николов Всички права запазени