Приятел???

Чудя се какво ли си мислиш...

сутрин, когато отвориш очи,

сгушена още в завивките топли.

Сутрин, щом се отпуснеш под душа

в плен на нежните струи вода.

Сутрин, когато разбъркваш кафето

и вдъхваш блажен аромат.

Чудя се какво ли си мислиш...

всеки ден, тръгвайки на някъде,

готова да посрещнеш света.

Всеки ден, щом се усмихнеш

и усмихнеш човека до теб.

Всеки ден, обичайки него

от дъното на свойта душа.

Чудя се какво ли си мислеше...

в онези дни, в които си плакала

малки звезди, вместо сълзѝ.

В онези дни, на тъгуване,

оставащи далече зад теб.

В онзи ден, на старата тайна,

която ти сподели.

Чудя се какво ли си мислела...

днеят, когато се срещнахме,

и който отдавна забравихме.

Денят, прекаран под жаркото слънце,

гледайки света от високо.

Денят, когато ти се досети,

че ще скапя всичко с „обичам те”.

Чудя се още какво ли си мислиш,

всеки път щом срещнем очи,

и страх ме е, защото  май се досещам,

аз съм приятел с три въпросителни.