Най скъпата ми вещ в живота, тате,
e старата, непрана твоя блуза.
Да, дреха ми е най-добър приятел.
Пропита със години тежки сълзи.
Най-мълчаливия и истински слушател,
най-искрената, топличка прегръдка.
Грижовно опакована, старателно,
събрала в себе си последна земна глътка.
Година след година сменям хората.
Едни си тръгват, нови идват, „верни“.
Обичам бавно, уморена от отровата,
изпиваща ме със усмивка, лицемерно. ...