Приятел
Най скъпата ми вещ в живота, тате,
e старата, непрана твоя блуза.
Да, дреха ми е най-добър приятел.
Пропита със години тежки сълзи.
Най-мълчаливия и истински слушател,
най-искрената, топличка прегръдка.
Грижовно опакована, старателно,
събрала в себе си последна земна глътка.
Година след година сменям хората.
Едни си тръгват, нови идват, „верни“.
Обичам бавно, уморена от отровата,
изпиваща ме със усмивка, лицемерно.
Не страдам. Щом отворя кутията прашна
и те прегърна със затворени очи,
пуловерът ми шепне - Няма нищо страшно!
И това ще мине, а сега си поплачи.
© Калина Илиева All rights reserved.
