dansyto (Данаил Таков)
801 3684
2.06.2018 г., 1:07 ч.

„Приятел“ 

  Поезия » Философска, Гражданска
348 2 6

Приятел съм, той каза бързо

и аз повярвах без резерв.

И мислите си му разказах,

и всичките си страхове.

 

А време мина неусетно,

раздавах вещи и мечти.

Когато истински потрябва,

все няма да ме подкрепи.

 

Какво пък, казвам си, защо

да искам той да е до мен?

В човека и добро, и зло

се борят с всички ветрове.

 

И после чувах свои думи

от тоя, оня, тук и там,

превърнати във грозни хули

от скъпия другар без срам.

 

Оказа се, че всъщност той

отнесе всичко без проблем,

като неудържим порой –

материя, душа от мен.

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??