„Приятел“
Приятел съм, той каза бързо
и аз повярвах без резерв.
И мислите си му разказах,
и всичките си страхове.
А време мина неусетно,
раздавах вещи и мечти.
Когато истински потрябва,
все няма да ме подкрепи.
Какво пък, казвам си, защо
да искам той да е до мен?
В човека и добро, и зло
се борят с всички ветрове.
И после чувах свои думи
от тоя, оня, тук и там,
превърнати във грозни хули
от скъпия другар без срам.
Оказа се, че всъщност той
отнесе всичко без проблем,
като неудържим порой –
материя, душа от мен.
© Данаил Таков All rights reserved.
!
