На моите приятели от студентските години, с които животът не ни раздели и до ден днешен се събираме, празнуваме, помагаме и обичаме!
Пустота!
Студено!
Безхаберно време!
Сякаш до край изхабено
сърцето ми дреме...
Не срещам ни радост,
ни тъга, ни мъка!
Безмълвие само,
затишие, скука....
Промени!
Рокади! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация