8.12.2017 г., 18:40

Приятели

2K 2 14

На моите приятели от студентските години, с които животът не ни раздели и до ден днешен се събираме, празнуваме, помагаме и обичаме!

 

Пустота!

Студено!

Безхаберно време!

Сякаш до край изхабено

сърцето ми дреме...

Не срещам ни радост,

ни тъга, ни мъка!

Безмълвие само,

затишие, скука....

Промени!

Рокади!

Приятели стари

от годините

"а, бяхме млади"....

Момичета и момчета

малко "овехтели",

грижливо прибрали

перчемите бели.

В сърцата – младежи,

останали вечни,

с купони и танци

на другарски срещи!

 

В очите само

вече е стаена

цялата мъка

на зрелост уморена....

Важното е друго,

че не ни пука!

Че сме всички заедно

и че пак сме тука!

И във нужда спешна,

случай неотложен

всеки ти помага

няма казус сложен!

Във моменти трудни

в нашия живот

всеки да помогне

на всеки е готов

и на всеки, всички,

дружно, до един,

казваме високо:

                    "БЛАГОДАРИМ"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съни, благодаря за прекрасните думи....Нали пътувам по света и у нас, та късно видях коментара! Така е, приятелството, истинското е по-силно дори от любовта!
  • Шеметен и безмилостен
    белег на живота в очите ни... Но тези години!!! Ах, тези години!
    Докосват ни и вливат толкова топлина и радост в нас! Прекрасно
    стихотворение за човечността и готовността на всеки да помогне
    на другия – най-силното и искрено приятелство, устояло в годините! 🌻🍀💝
  • Гавраиле, Роби, Влади, Пепи, Фай ,Веси и Рени....радвам се, че ви е харесало! Написано набързо, спонтанно, но истинско почувствано!
  • С толкова светла чистота и обич си го написала, Нинче! Страхотно е!
  • Чудесно посвещение на приятелите от студенстските години! Аплодисменти, Нинка!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....