8 dic 2017, 18:40

Приятели

  Poesía » Civil
2K 2 14

На моите приятели от студентските години, с които животът не ни раздели и до ден днешен се събираме, празнуваме, помагаме и обичаме!

 

Пустота!

Студено!

Безхаберно време!

Сякаш до край изхабено

сърцето ми дреме...

Не срещам ни радост,

ни тъга, ни мъка!

Безмълвие само,

затишие, скука....

Промени!

Рокади!

Приятели стари

от годините

"а, бяхме млади"....

Момичета и момчета

малко "овехтели",

грижливо прибрали

перчемите бели.

В сърцата – младежи,

останали вечни,

с купони и танци

на другарски срещи!

 

В очите само

вече е стаена

цялата мъка

на зрелост уморена....

Важното е друго,

че не ни пука!

Че сме всички заедно

и че пак сме тука!

И във нужда спешна,

случай неотложен

всеки ти помага

няма казус сложен!

Във моменти трудни

в нашия живот

всеки да помогне

на всеки е готов

и на всеки, всички,

дружно, до един,

казваме високо:

                    "БЛАГОДАРИМ"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съни, благодаря за прекрасните думи....Нали пътувам по света и у нас, та късно видях коментара! Така е, приятелството, истинското е по-силно дори от любовта!
  • Шеметен и безмилостен
    белег на живота в очите ни... Но тези години!!! Ах, тези години!
    Докосват ни и вливат толкова топлина и радост в нас! Прекрасно
    стихотворение за човечността и готовността на всеки да помогне
    на другия – най-силното и искрено приятелство, устояло в годините! 🌻🍀💝
  • Гавраиле, Роби, Влади, Пепи, Фай ,Веси и Рени....радвам се, че ви е харесало! Написано набързо, спонтанно, но истинско почувствано!
  • С толкова светла чистота и обич си го написала, Нинче! Страхотно е!
  • Чудесно посвещение на приятелите от студенстските години! Аплодисменти, Нинка!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...