Dec 8, 2017, 6:40 PM

Приятели

  Poetry » Civic
2K 2 14

На моите приятели от студентските години, с които животът не ни раздели и до ден днешен се събираме, празнуваме, помагаме и обичаме!

 

Пустота!

Студено!

Безхаберно време!

Сякаш до край изхабено

сърцето ми дреме...

Не срещам ни радост,

ни тъга, ни мъка!

Безмълвие само,

затишие, скука....

Промени!

Рокади!

Приятели стари

от годините

"а, бяхме млади"....

Момичета и момчета

малко "овехтели",

грижливо прибрали

перчемите бели.

В сърцата – младежи,

останали вечни,

с купони и танци

на другарски срещи!

 

В очите само

вече е стаена

цялата мъка

на зрелост уморена....

Важното е друго,

че не ни пука!

Че сме всички заедно

и че пак сме тука!

И във нужда спешна,

случай неотложен

всеки ти помага

няма казус сложен!

Във моменти трудни

в нашия живот

всеки да помогне

на всеки е готов

и на всеки, всички,

дружно, до един,

казваме високо:

                    "БЛАГОДАРИМ"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съни, благодаря за прекрасните думи....Нали пътувам по света и у нас, та късно видях коментара! Така е, приятелството, истинското е по-силно дори от любовта!
  • Шеметен и безмилостен
    белег на живота в очите ни... Но тези години!!! Ах, тези години!
    Докосват ни и вливат толкова топлина и радост в нас! Прекрасно
    стихотворение за човечността и готовността на всеки да помогне
    на другия – най-силното и искрено приятелство, устояло в годините! 🌻🍀💝
  • Гавраиле, Роби, Влади, Пепи, Фай ,Веси и Рени....радвам се, че ви е харесало! Написано набързо, спонтанно, но истинско почувствано!
  • С толкова светла чистота и обич си го написала, Нинче! Страхотно е!
  • Чудесно посвещение на приятелите от студенстските години! Аплодисменти, Нинка!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...