Приятели
На моите приятели от студентските години, с които животът не ни раздели и до ден днешен се събираме, празнуваме, помагаме и обичаме!
Пустота!
Студено!
Безхаберно време!
Сякаш до край изхабено
сърцето ми дреме...
Не срещам ни радост,
ни тъга, ни мъка!
Безмълвие само,
затишие, скука....
Промени!
Рокади!
Приятели стари
от годините
"а, бяхме млади"....
Момичета и момчета
малко "овехтели",
грижливо прибрали
перчемите бели.
В сърцата – младежи,
останали вечни,
с купони и танци
на другарски срещи!
В очите само
вече е стаена
цялата мъка
на зрелост уморена....
Важното е друго,
че не ни пука!
Че сме всички заедно
и че пак сме тука!
И във нужда спешна,
случай неотложен
всеки ти помага
няма казус сложен!
Във моменти трудни
в нашия живот
всеки да помогне
на всеки е готов
и на всеки, всички,
дружно, до един,
казваме високо:
"БЛАГОДАРИМ"!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Toshich Все права защищены
