U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
27.08.2007 г., 15:24 ч.

Приятели 

  Поезия
687 0 7
Белязах се да следвам само теб,
приятел беше, най-добър, тогава...
но любовта ти дружбата измести
и аз приех те, без да съжалявам,
без да помисля колко ще е тежко,
за теб, за мен,
за двама ни...

Гледаш ме с онази всеотдайност,
присъща само на обичащите,
а пръстите ти ме отравят,
защото аз изпитвам само
безразличие!
И нощем до полуда мисля...
какво направих!

И давам всичко, за да те поискам
наполовина само с твоето желание,
да бъда искрена, когато се усмихвам
на нежността погубваща, с която ме дарвяш...
а само се преструвам, че обичам...
и ролята си тежка доигравам.

Прости ми...
само ако можеше
да видиш във сърцето ямата!
Да би могъл да ме събудиш
и обич аз на свой ред да ти дам!
Но късно е и грешката е сторена,
а да загубя теб, е грешка по-
голяма!

А дланите болят ме да те галя
и пръстите изтръпват да докосвам!
Да ти призная, прекалено слаба съм...
Смирено кръста си ще нося,
през сълзи ролята си ще играя...

За тебе гола да остана в зима, боса...
защото ти не заслужаваш
да те раня...
до изнемога
ще се усмихвам, без да съжалявам,
че с тебе похабявам си живота...

Приятелю, прости ми ако можеш,
когато някой ден приключи ми театъра,
и силите не ми достигнат да се боря
всеки миг
с насрещния си вятър...
Сега преструвам се,
че те обичам...
не питай нивга тежко ли ми бе!
Аз винаги съм те обичала,
но грешката ми само бе,
че не по начина,
по който исках да се чувствам с
теб!

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??