U_N_K_N_O_W_N (Кристина) U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42
Aug 27, 2007, 3:24 PM

Приятели

  Poetry
991 0 7
Белязах се да следвам само теб,
приятел беше, най-добър, тогава...
но любовта ти дружбата измести
и аз приех те, без да съжалявам,
без да помисля колко ще е тежко,
за теб, за мен,
за двама ни...

Гледаш ме с онази всеотдайност,
присъща само на обичащите,
а пръстите ти ме отравят,
защото аз изпитвам само
безразличие!
И нощем до полуда мисля...
какво направих!

И давам всичко, за да те поискам
наполовина само с твоето желание,
да бъда искрена, когато се усмихвам
на нежността погубваща, с която ме дарвяш...
а само се преструвам, че обичам...
и ролята си тежка доигравам.

Прости ми...
само ако можеше
да видиш във сърцето ямата!
Да би могъл да ме събудиш
и обич аз на свой ред да ти дам!
Но късно е и грешката е сторена,
а да загубя теб, е грешка по-
голяма!

А дланите болят ме да те галя
и пръстите изтръпват да докосвам!
Да ти призная, прекалено слаба съм...
Смирено кръста си ще нося,
през сълзи ролята си ще играя...

За тебе гола да остана в зима, боса...
защото ти не заслужаваш
да те раня...
до изнемога
ще се усмихвам, без да съжалявам,
че с тебе похабявам си живота...

Приятелю, прости ми ако можеш,
когато някой ден приключи ми театъра,
и силите не ми достигнат да се боря
всеки миг
с насрещния си вятър...
Сега преструвам се,
че те обичам...
не питай нивга тежко ли ми бе!
Аз винаги съм те обичала,
но грешката ми само бе,
че не по начина,
по който исках да се чувствам с
теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0