Приятелите
На приятелите, които си отиват.
Приятелите си отиват! Бързат.
За оня свят - навярно по-прекрасен,
но ние с тях завинаги сме свързани,
какво, че времето без време ги отнася.
Приятелите си отиват! Не успяваме
приживе да им кажем, че са истински.
Те тръгват тихо - ние тук оставаме,
спестили им най-съкровени истини.
Но те са в нас като следа от огън,
която не изчезва, не изстива.
И истински ли са, приятелите могат
от онзи свят да ни подкрепят мълчаливо!
26. 12. 2011 г.
Русе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
