11.08.2011 г., 11:52

Приятелите ни....

634 0 1

Времето минава и ние порасваме.
Не мислим по детски. Не постъпваме така.
Мислим и постъпваме като големи и зрели хора.
Избираме приятелите си не по външния им вид, а по техните качества.
По техния начин да ни бъдат опора в трудни моменти.
По техния начин да ни казват истината, колкото и да е болезнена и да ни боли.
Защото от лъжата нито боли по-малко, нито лекува.
Приятелите, които са истински, се броят на пръсти.
Приятелите, които те обичат и дават всичко за теб, са малцина.
Приятелите, за които ти даваш всичко и са ти истински приятели, също не са много.
Затова трябва да цениш това, което имаш.
Да не допускаш грешки, с които да ги нараняваш, защото наранявайки тях, нараняваш себе си.
Те са хората които са винаги до теб, независимо от разстоянието и часа.
Те са твоята опора в трудни моменти.
Те са тези, с които споделяш хубавите и щастливи мигове на живота, а и лошите.
Приятелите си ги избираме сами и затова са истински, ако сме им дали това име.
Ние ги обичаме и даваме всичко за тях.
Приятелството е дар, който не всеки съумява да опази. 
                                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...