Приятелите ни....

Времето минава и ние порасваме.
Не мислим по детски. Не постъпваме така.
Мислим и постъпваме като големи и зрели хора.
Избираме приятелите си не по външния им вид, а по техните качества.
По техния начин да ни бъдат опора в трудни моменти.
По техния начин да ни казват истината, колкото и да е болезнена и да ни боли.
Защото от лъжата нито боли по-малко, нито лекува.
Приятелите, които са истински, се броят на пръсти.
Приятелите, които те обичат и дават всичко за теб, са малцина.
Приятелите, за които ти даваш всичко и са ти истински приятели, също не са много.
Затова трябва да цениш това, което имаш.
Да не допускаш грешки, с които да ги нараняваш, защото наранявайки тях, нараняваш себе си.
Те са хората които са винаги до теб, независимо от разстоянието и часа.
Те са твоята опора в трудни моменти.
Те са тези, с които споделяш хубавите и щастливи мигове на живота, а и лошите.
Приятелите си ги избираме сами и затова са истински, ако сме им дали това име.
Ние ги обичаме и даваме всичко за тях.
Приятелството е дар, който не всеки съумява да опази.